Пак бяхме на Стряма, пак бяхме тримата Кръстю, Краси и аз и пак стана някак на бързо. Обаче да почна от начало! Още от понеделник, след два неуспешни (от към то риби ) излета, следяхме прогнозата за събота и неделя. Даваха някакви снеговалежи, обаче не очквахме това:
Направо се обидих, викам си: ще се отдам на муховръз. Бяхме получили малко "матриал", малко дъбинг, малко матриал за крила, едни странни куки дето не бях ги пробвал, една чудна кутийка, изобщо дребни глезотийки които, да стоплят изпосталялата ми мухарска душа, през снеговалежните почивни дни. Обаче, Господ ли, или Кръстю решиха друго.Съботата премина в Сизифови мъки да се справя с едни, миджове, седжове, клинхамери, и тям подобни гадове и гадини и след стотното притърчане от едната стая в другата ( компа ми е в едната стая а муховръзвачницата в другата) най на края, се издигнах в собствените си очи, успях да вържа един парашут на кука 16 на канеле.Грабнах мухата и тръгнах да я показвам на семейството. Ама така и не я видяха, още в коридора малката търчи и вика:
- Тате някой те търси по телефона!
Гледам Кръстето,: бря, ми ся, тоя ша ма кандърдисва в тоя студ да ходим някъде .:
- Данкаа, утре сме на Стряма, в единадесет съм пред вас, ще идва и Краси.
Изстреля го на един дъх.
-Абе Кръсте, глей къв студ, къв сняг е на вънка, къде ще вървим?
-Ами ти на 3ти януари къде беше бе, хем тогава валеше, и пак беше в средата на реката, ся ще ми се оплакваш от малко студ. Да ги нямаме такива! Утре идвам в 11 и те взимам.
-Добре бе, нави ме с две приказки.
На сутринта събрах си чеиза, сите муи, БайРона, раничката, и предвидливо си облякох неопрена още от вкъщи ( щото друг път все се обличах на реката, ама аз докато се оправя, другите вече дръпнали по некое рибе) та като пристигнем да съм готов. Кръстето закова точно в единадесет пред нас, от там забрахме Краси и стъпихме на магистралата. А отвън едно беличко, чистичко и студено (някъде около -2, -3 градуса)
Магистралата празна, полето празно само ние и гаргите.
Разгеле пристигнахме. Докато ония двамата се екипират аз бях с апарата и снимах.
Оставих ги да се оправят и отидох да огледам реката.
Реката беше обещаваща, само да не беше толкова студено. Сложих една фазанова нимфа, построих си линията както ми показа Радо Акулата на събора, и започнах, ( Абе кво съм започнал, от началото на годината все се опитвам да усвоя това пусто нимфоловене и не ще и не ще, поне един път да ми беше чукнало, а то ядец, нищо) та продължих с напразните си опити да хвана нещо на тия пусти нимфи. По едно време гледам Кръстю и Краси замятат унесено на онова широкото и разлято място.
Аз пък дадох газ нагоре срещу течението и така се бях увлякъл, че по едно време си викам: Бай Йордане, май ще трябва да се връщаш с рейса, пак се отнесе. И през цялото време нищо, нито един удар, а бе мъртвило . Излязох от реката и тръгнах да се връщам, да ги видя ония, двамцата какво са направили. Кръстето се беше закотвил на едно обещаващо място и пробваше мухите.
- Кръстее нещо обади ли се?
- Няма Данкаа, няма.
-Айде аз отивам на долу, да видя Краси какво е направил.
Тъкмо минах педсетина метра и Кръстю вика:
-Данкаааа Данкааа .
-Кво бе Кръсте?
- Получих сигнал.
-От кой бе?
-От кой, от кой от Краси от кой. Почнало е да дава на миджове.
А ся де кво беше тва мидж, ба ли мааму.Помня, че праих нещо такова ама кое от всичките беше не знам. Тръгнахме да търсим Краси и да видим къде са се обадили. Тъкмо стигнахме бента и Кръстю вика:
-Ти отивай аз ще поснимам малко.
Нарочно останах, за да мога да го снимам, да видите за какво става въпрос. После беше като по учебник. Намерихме Краси, показа ми миджа и се строихме около мястото.
И в този момент ми дойде просветлението, ми аз съм един обикновен кефалджия джапанкар, кви миджове кви личове, турих една осичка, ала Радослав 1951, и на второто подаване искочи те тоя валатоспасител:
След него още един:
А най-интересното беше, че скачаше все едно е август. Викам си сега е момента да си пробвам мухите . Сложих един парашут на 8ца канеле и те тоя мъник му се нахвърли, как го лапна не знам:
Убавец мамин!!!.... Викам си, Данка айде по нежно с рибетата бе, мани тия канджи ша ги умориш. Турнах мойта гордост 16 канеле ( ако сте забравили) и я метнах , ееее те такъв смех нема, щяха да се избият, фърлят се мятат се изобщо борба голяма, ама нито един не можах да изкарам, само празни засечки. Така беше около час и половина и спряха, не взимаха на нищо. Тогава Кръстю изкомандва парада:
-Айде група почва фото сесията.
И като ни почна, та кастинг ли не снима , та стични положения снима, пръчките снима и кво ли не. Направи стотина снимки и вика Айдее ша си одим. Та така премина този страхотен излет, нагледах ме се на красоти, че и рибки фанахме.
Поздрави!!!!!
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
.....
